Те се намират в зоната Ħal Bajjada в Рабат, която понякога е известна и като Tad-Dlam. Районът е осеян с повече от 30 хипогея, от които основният комплекс, разположен в клъстера "Свети Павел", се състои от сложна система от свързани помежду си проходи и гробници, които заемат площ от над 2000 кв. м.

Името Рабат произлиза от арабската дума "предградие", тъй като е бил предградие на старата столица Мдина. В Рабат се намират известните катакомби на св. Павел.

По римско време тези катакомби са били използвани за погребване на мъртвите, тъй като според римската култура е било нехигиенично да се погребват мъртвите в град Мдина, а части от Рабат са построени върху древен римски град.

Част от катакомбите на Свети Павел, частта, достъпна от енорийската църква, която е посветена на същия светец, е била мястото, където според преданието и както е записано в Библията, Свети Павел остава там три месеца, когато претърпява корабокрушение на острова.

Комплексът вероятно е бил изоставен и до известна степен опустошен по време на сарацинския период, когато погребалните обичаи се променят драстично, за да отговарят на практиките на новите завоеватели. Част от катакомбите са използвани отново по време на рехристиянизацията на острова около XIII в., когато откритото пространство е изсечено и използвано като християнско светилище, украсено със стенописи.

Макар и много по-малки в сравнение с катакомбите в Рим и други големи римски центрове, катакомбите на Свети Павел са добър пример за малтийската подземна архитектура, която е резултат от местно развитие, почти неповлияно от отвъдморските традиции.