Малтийските рицари са религиозен римокатолически и военен орден със собствена папска харта, създаден през XI век. Групата е основана от амалфийски търговци в Йерусалим като монашески орден, който управлява болница за християнски поклонници в Светите земи. Основната мисия на рицарите е да се грижат за болни, бедни или ранени поклонници, завръщащи се от Светите земи.
През 1530 г., след дълго местене от място на място в Европа, папа Климент VII сключва споразумение с Карл V Испански - владетел на Малта в качеството си на крал на Сицилия, за осигуряване на постоянен дом на рицарите в Малта, Гозо и северноафриканското пристанище Триполи.
Османците не са щастливи да видят, че рицарите отново се установяват и развиват в Малта и Триполи, след като им позволяват да избягат от предишната си крепост в Родос. Османските войски атакуват Биргу и форт Сен Анджело, но скоро разбират, че той е твърде добре укрепен, за да бъде превзет лесно.
Вместо това те решават да превземат Мдина, но градът също е въоръжен и нападението е отхвърлено.
Междувременно техният флот, закотвен в пристанището Марсамсет, е атакуван от силите за помощ. Османците отново променят плановете си и нападат Гозо и неговата цитадела. Въпреки че също е силно укрепена, те установяват контрол над острова.
Знаейки, че няма да мине много време и османците ще се опитат отново да превземат Малта, рицарите се заемат с укрепването на форт "Сейнт Анджело" и построяват форт "Сейнт Майкъл" и форт "Сейнт Елмо" на другия край на пристанището.
До 1565 г. рицарите все още се надяват един ден да си върнат Родос, но Голямата обсада ги кара да решат да останат в Малта и да изградят крепост там. Те осъзнават, че местоположението може да бъде стратегическа ценност.
Те изграждат различни структури като част от големи проекти, най-вече:
През ХѴІІІ в. рицарите успешно получават суверенно управление над Малта, като се откъсват от Кралство Сицилия.
Това суверенно управление продължава само няколко десетилетия, с идването на власт на Наполеон и нарастващата неприязън към рицарите сред малтийците.
Наполеон успява да завладее Малта през 1798 г. без особена съпротива от страна на рицарите, въпреки че самите французи са прогонени от малтийски революционери, които получават подкрепа от Великобритания. Въпреки че рицарите се опитват да си върнат контрола, през 1813 г. Малта официално става колония на Британската империя.
[kk-star-ratings]